Любимата семейна игра Познай!
„Мамо, мамо! Днес имам шестица по музика...за срока!“, каза 6-годишната ми дъщеря първия месец от учебната година. „Браво! И за какво?“. „Ами госпожата започна да свири нещо на пианото, аз вдигнах ръка и казах, че това са Четирите годишни времена на Вивалди“. „Добре...А ти откъде знаеш?“. „Как откъде?“, недоумяваше детето. „От играта „Познай!“
***
В играта „Познай!“ всичко е звук, мелодия, песен и тук-таме думи. Чрез звук и мелодия детето бързо трябва да познае не само кое е животното, превозното средство, филма, музикалният инструмент, стилът, произведението, композитора или изпълнителя, но и кое е мястото, предметът (вие знаете ли какъв звук издава тиксото например?), професията, спортът, градът.
Рио де Жанейро, да кажем, е представен чрез самба ритмите на карнавала там. Като чуете мелодията на Бог да пази кралицата се очаква да познаете, че държавата е Англия, шансоните означават Франция, а сиртакито – Гърция. Изпълнителите и композиторите са най-различни: от съвременни, български, като 100 кила, Дара и Михаела Маринова, които навярно ще са по-познати на децата ви, през чуждестранни като Queen и Amy Winehouse (по-познати на вас) и Едит Пиаф (на родителите ви), до класици като Бетовен, Моцарт, Бизе, Верди (на госпожата по музика ли само?).
„Познай!“ съвсем не е за деца, които още от 6-годишни се готвят да вземат две години в Харвард за една. Тя е за всяко дете, което, дори без да иска, просто ей така, на шега, опознава света, природата, човека, културата чрез...слуха. Замисляли ли сте се колко много неща сме научили чрез слуха си? Вие например различавате ли сирената на полицейката кола от тази на линейката и пожарната (не че ако знаете, ще сте по-здрави или ще получавате по-висока заплата)? Колко различни шумове има в природата? Как звукът и мелодията „разказат“ за държавите и хората?
***
Когато за първи път трите деца, две на шест и едно на девет години, играха „Познай!“, се скараха. Знаете как децата искат да побеждават. Надпреварваха се кой първи ще натисне бутона за отговор и кой ще изкрещи по-силно на микрофона, сякаш е истински, а не аксесоар. Каката казваше, че карета и каляска са синоними и затова отговорът й се зачита, а малките обясняваха, че футбол е правилно, защото при него се чува този звук, който се чува и при ръгби-то.
За някои по-лесни отговори, като кълвач – когато чуят тракането от клюна на птицата върху дървото, за фризьорски салон – когато чуят шума на сешоара, за магазин – за бийп-бийп при маркирането на продуктите, за шивач – ножицата, разрязваща плат, пещера – звука на капещата вода, те сами се досещаха. Веднага разбраха и че предметът, който дрънчи приятно-сладко като падне, е монета (без да са слушали Money на Роджър Уотърс) и че мястото, което се свързва с цамбуркане, е басейн.
За други, по-сложни неща, питаха нас, големите. А ние се споглеждахме плахо: сега това японски ли е или китайски, Für Elise на Бетовен или Лунната соната чухме; коя пък известна личност ще да е казала Yes, we can! (Барак Обама, се оказа) и кой е авторът на Ден без смях е пропилян ден (Чарли Чаплин).
Така ни запалиха и нас. Единственият проблем беше, че не успявахме да се доредим до „Познай!“. От игра за децата, тя се превърна в любима семейна игра, която ние, големите, не можехме сами да играем, освен ако не си навивахме алармите за 3.30 часа през нощта, както правехме като студенти, когато трябваше да сменим някого на партия шах или карти.
Децата носеха „Познай!“ със себе си на морския бряг, на пикниците в парка. Подаряваха я за рождени дни на любимите си приятели. Когато пък някое от тях останеше само и нямаше с кого да играе (нужни са най-малко двама), едновременно беше жълт играчо, син играчо, зелен играчо...
***
Според официалната анотация „Познай!“ е образователна игра с два режима: Приятели (15+) и Семейство (8+). Има над 400 аудиовъпроса в 25 различни категории.
Според опита на един най-обикновен родител, който иска свободно време за себе си и щастливи деца (бонус е, ако са и умни), „Познай!“ е находка. Потайно съкровище от приключенските книги. Инвестиция (не като на фондовата борса).
Европейските филми биха спрели дотук, американските биха казали – Заслужава си.
Автор: Верислава Йорданова
